РАЗПЛУ̀ТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на разплут. Когато полковник Аурелиано Буендия го покани да вдигнат смъртно размирие, което да срине всякакъв помен от режима на поквара и разплутост, поддържан от чуждия нашественик, полковник Херинелдо Маркес не можа да потисне състрадателното си потръпване. — Ох, Аурелиано — въздъхна той, — вече знаех, че си стар, ама сега разбирам, че си много по-стар, отколкото изглеждаш. Р. Стоянов, СГС (превод) [еа].