РАЗПЛЯ̀СКВАМ, -аш, несв.; разпля̀скам, -аш, св., прех. С пляскане1, удряне правя нещо да стане плоско; разплесквам. Стринка му беше заета с готвенето и месенето за тях си, та само дойде и разпляска хлябовете и другото остави на тях. Ст. Даскалов, СД, 314. Една вечер Момчил се беше прибрал с тежък товар на рамене. Баба му разпляскваше хляба върху обгорения кръг. З. Сребров, МСП, 30. разплясквам се, разпляскам се страд.

РАЗПЛЯ̀СКВАМ СЕ несв.; разпля̀скам се св., непрех. Започвам да пляскам1 (във 2 знач.) много. Гълъбите се разпляскаха и разлетяха под гумите ми. М. Николчина, Г ІІ (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)