РАЗПОДОБЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от разподобявам и от разподобявам се; дисимилация. В „Белег“ на Боян Биолчев по-явно се откроява и социалният мотив на съпротива срещу материалната нищета на живота, която обрича човека на постепенно обезличаване и необратимо разподобяване от духовния му първообраз. ЛВ, 2006, бр. 31, 7.
2. Езикозн. Замяна на един от два еднакви или сходни звука в една дума с друг, по-малко сходен с този, който остава без изменение (напр. ножче — нохче); дисимилация. По особен начин е ставало опростяването на групи тт, дт, получени чрез прехвърляне на първата съгласна от предходната към следващата сричка. Тъй като сричката не е могла да започва с две преградни съгласни, между тях е ставало разподобяване, като първата преградна съгласна е минавала в търкава съгласна с. К. Мирчев, СЕ [еа].