РАЗПОКЪ̀САНО. Нареч. от разпокъсан. Александър Македонски, приемник на Филип II, предприел поход, за да усмири разбунтуваните траки. След неговата смърт траките отново се освободили, но не успели да се обединят, а живеели разпокъсано на племена. Ист. VII кл, 8. Стрелбата пак започна — издалеко, разпокъсано, после се надигна като вихрушка. Д. Талев, И, 128. И в следващите десетилетия електрификацията продължава да върви мудно и разпокъсано, без какъвто и да е план. Към 1913 година на жител от населението сме произвеждали едва 2,2 киловатчаса електроенергия. К, 1967, кн. 10, 26.