РАЗПОЛА̀ГАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разполагам1 и от разполагам се. При стъпалообразното разполагане всеки трансформатор със своята повърхност и пълно напрежение спрямо земята и с частичното напрежение спрямо предишния трансформатор действува като капацитет. К. Карчев и др., ЕЛ, 219. Груповото обособление на градовете бе добило пространствен израз в разполагането на отделните махали около средището. Ив. Хаджийски, БДНН II, 69. Типичното за английската къща разполагане в ширина се изоставя. Архитектурното тяло се изправя във височина. М. Бичев, АНВ, 542.

РАЗПОЛА̀ГАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разполагам2 и от разполагам се. Ние само по-късно разбрахме секрета на тая нежност на Стамболова към маджарите, с която съвпадаше и неговото необяснимо разполагане с пари и разточителен живот. Ив. Вазов, НО, 23.


Източник: Речник на българския език (онлайн)