РАЗПОЛОВЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разполовявам и от разполовявам се. Първоначалният план не се осъществява, но Германия е разполовена на две части, което фактически бе разполовяване на Европа. Н. Николов, СПМ [еа]. Още в народния език е заложено предчувствието за мистерията на любовта. Смисълът, .., звученето на думата „пол“, която означава разделението на мъжкото и женското начало в космоса, е неразривно .. свързано с „половината“, с означаването на разполовяването, разделението, двете различни части на цялото, липсата на цялост и хармония. Т. Жечев, ЛС, 309.