РАЗПОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разпоя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разделям, разединявам (обикн. с нагряване) нещо, което е запоено някъде; разпойвам, отпоявам. Противоп. запоявам. Конструкторската секция се събираше всяка вечер, .. до късна нощ спояваха и разпояваха детайли. Рад., 1954, кн. 9, 7. Иван разпои жицата на говорителя. разпоявам се, разпоя се страд. Трябва да се открие къде е повредата .. Трябва всичко да се разпои и отново да се запои. К, 1970, кн. 4, 28.
РАЗПОЯ̀ВАМ СЕ несв.; разпоя̀ се св., непрех. Само мн. и З л. ед. Отделям се от нещо, с което съм бил споен; разпойвам се, отпоявам се. Жиците са се разпоили.