РАЗПРА̀ВЯМ1, -яш, несв.; разпра̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Предавам с думи нещо видяно, чуто, преживяно или измислено; разказвам. Бае Цено е приказлив и сладкодумен човек. .. Обича .. да разправя каквото е чул и видял. Т. Влайков, Избр. тв [еа]. Момъкът не можал да се стърпи и разправил на майка си за неочакваната среща с царкинята и за нейната омайна красота. Св. Минков, ПШ 1972 [еа]. Манолаки се отпусна и след като разправи най-напред за свадата си със сеновчани, увлече се и заговори за миналото. Й. Йовков, ЧСГ, 142. — Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Елин Пелин, Съч. І, 1972 [еа]. Тя [Бедрие ханъм] му бе разправяла за патилата на някакъв филибелийски паша .. Всичко сама бе измислила, заедно със смешните подробности. Д. Мантов, ХК 1979 [еа].
2. Казвам, твърдя нещо. „Разправят, че от краката най-лесно се простивало — чудеше се старата. — Пък на тая поразия пак нищо ѝ не стана!“ Г. Караславов, Тат., 217. Ти защо разправяш, че когато при нас е светло, в Америка е тъмно? Кр. Пастухов, М [еа]. — Загубих всичките си другари. — Убити ли са? — Ами .. — какви ги разправяш? Просто ги загубих. М. Младенов, УЗ (превод) [еа]. Трънчани .. свличат букови греди. Ама инженерите разправят, че направата на кофраж с дъбови греди не било по правилата на мостовото дело. Г. Караславов, ПМ, 30. Разправя ми, че е майстор, ама да видим. // Казвам на някого нещо с цел да му въздействам, да му наложа мнението си. Аз какво му разправям, то какво ми брътви. Й. Йовков, ЧКГ, 134. Разправям аз, ама слуша ли ти някой? П. Тодоров, Събр. съч. I, 1979 [еа]. Ти си му родител, ти му разправяй. // Споделям нещо с някого. — Трябва непременно да дойдеш, мила, защото имам да ти разправям разни новини. .. [Майра] затвори телефона, поклати глава и промърмори: — Горката Роуз! Бедната мила женица. Ст. Семерджиев, ХДОЖ (превод) [еа]. Намеквам в писмата си [до мис Милс], че имам да ѝ разправям много работи. Н. Доспевска, ДК (превод) [еа]. Имам нещо да ти разправям, ама нека да си тръгнат останалите.
3. Прен. Изразявам нещо (мисъл, настроение) по някакъв начин без реч, без думи (обикн. с жест, поглед); говоря. Той [Павел] задърпа по-силно баща си, почна да ломоти нещо и да разправя с ръце и с очи. — Вика ме — ще си отида — рече Дядката. Елин Пелин, Съч. І, 1972 [еа]. Много е лошо, като не знае човек езика на чужбина, за най-малкото нещо не могат да те разберат, все трябва с ръце, с пръсти да им разправяш. БЕЛ, 2004, кн. 1 [еа].
4. Само мн. Разпространявам, говоря нещо за някого, обикн. без да е сигурно, проверено; казвам, приказвам. Миналото на италианеца се губеше в неизвестност, а злите езици разправяха, че е улавян в измама на покер. Д. Димов, Т, 533. Хората разправят, че [старата госпожица] имала цели сандъци с имане от едно време. Вл. Зарков, Ж (превод) [еа]. Именитият артист Василий Ив. Качалов е гледал Кръстю Сарафов в „Живия труп“ и е казал: — И аз играя Федя Протасов, но да призная, не мога да кажа кой е по-добър от двама ни. Не зная това дали е достоверно (така поне разправят някои), но твърде много ми допада. Серд., 1946, кн. 3-4 [еа]. Чувах да разправят всякакви лоши неща за него.
5. Остар. Уреждам, изяснявам нещо (взаимоотношения, проблеми и под.). През моята тригодишна съдебна практика .. имах да разправям три-четири процеса помежду братя и сестри. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 39. Дръжавний съвет .. разправя неспоразумения между управителната и съдебната части. Лет., 1871, 87.
6. Остар. Слагам нещо (обикн. разбъркано) в ред; оправям. Мурад, като разправи някои бъркотии в Азия, .., нагъна изново да покорява земи в Европа. С. Бобчев, СОИ (превод), 28. Тарас се понадигна, позатегна си пояса и горделиво разправи мустаките си. Н. Бончев, ТБ (превод), 20. Като остана на сами тях [на търновчани] да разправят учебните си заведения, .., училищата се подновиха. Г, 1863, бр. 3, 22.
7. Остар. и диал. Направлявам, отварям път на нещо да върви в правилната посока. Господ прати свети Никола, / та разправи три кораба, / три кораба пълни с робе, / та на суу [сушата] излязнаа. Нар. пес., СбНУ І, 20. Маламка цвете разсажда, / Стоян водата разправи, / да ся цветето полива. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ VI, 46. разправя се безл. от разправя в 1 и 2 знач. Някога бях чела една книга, дето се разправяше за някакъв граф, който имал хубав фиакър. Г. Райчев, Избр. съч. І, 171. Разправя се, че поради страха на кърджалиите ценностите на монастира .. били закопани нейде из околността или отнесени в Рилския манастир. П. Делирадев, В, 297. разправям се, разправя се страд. от разправям в 1 и 4 знач. Трябва да ни се разправи целта на работата. разправям си, разправя си взаим. от разправям в 1 знач. Хитър Петър видял двайсетина празнодумци и сплетници, седят и си разправят разни приказки. В. Вълчев, ХП [еа]. В тая минута вълчицата — това жените отпосле си разправяха помежду си — бавно отваря очите си и пак ги затваря. Й. Йовков, ВАХ, 163.
РАЗПРА̀ВЯМ СЕ несв.; разпра̀вя се св., непрех. 1. Обикн. с предл. с. Влизам в разпра, в пререкания, в спор с някого; карам се. — И ти се подчини доброволно на тая глупост? — Волю-неволю, а и през ум не ми минаваше да се разправям с мъжа. Л. Спасов, ОФ (превод) [еа]. — Ако ще се разправяте, с мене се разправяйте! Мен не ме е страх от разправии. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 20. Хора ще видиш само по механите: пият, викат и разправят се — и сами не знаят за какво — за кокошки и за кози. Т. Влайков, Съч. ІІ, 50. Те .. се затвориха в господарската къща, караха се .. После излязоха да се разходят навън по поляната и пак се разправяха. Й. Йовков, АМГ, 110. Нямам намерение да се разправям с когото и да било. Δ Нищо добро не я чакаше, ако вземе да се разправя със съпруга си. Δ Все за пари и имоти се разправят.
2. Обикн. с предл. с. Уреждам, изяснявам взаимоотношения си (обикн. делови, служебни) с някого; оправям се. Давам ти половината .. Ако искаш повече, да ме прощаваш, ей ти съд — върви се разправяй! А. Страшимиров, А, 534. Властта нареждаше да се арестуват съмнителните, да се пращат в участъците или да се предават на жандармерията — те да се разправят. Ст. Даскалов, БМ, 51. Той не за първи път се разправяше с полиция и полицейски следователи. В. Геновска, ПЮФ, 37. — Той е едно своенравно дете, което аз така ще наплескам, че дълго да помни... Впрочем, сега баща му ще се разправя вече с него. П. Славински, МСК, 56.
3. Водя разговор, разговарям, говоря с някого за нещо. Еснафите .. се разправяха през стените на дюкяните кой как е прекарал [празниците], кой какво е ял и пил. Ст. Чилингиров, ХНН, 67. Атанас Щерев и Илич бяха седнали пред входа на широката землянка .. и се разправяха за нещо на тих глас. Д. Ангелов, ЖС, 306. Те [Зеленко и Калитко] бяха големи приказливци и дълго биха се разправяли; в това време обаче се зададе група партизани .. и бързо притихнаха. Ив. Хаджимарчев, ОК, 454.
4. Обяснявам в разговор с някого нещо, за да стане ясно, да се разбере. — Какво прави леля? Добре ли е? .. — Много здраве ти пращат всички — продума майка ѝ [на Кина] .. — После ще се разправяте .. — забеляза Димо. К. Петканов, МЗК, 9. Вътре продавачите се разправяха с много купувачи, а на касата седеше .. господарят на магазина. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 36. Кълвачев .. поглеждаше крадешком към малкото канапенце в ъгъла на прозореца, дето две учителки оживено се разправяха за някаква нова плетка. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 84. — Ааа, тъй ли било! — учуди се престорено биволът .. Че да беше казал отодеве, та да не се разправяме толкова време. СбХ, 128.
5. С предл. с. Занимавам се, имам работа с нещо или с някого. Долу, в полето, хората забравиха, че са имали вършитба, а ние до малка Богородица с жътва ще се разправяме. А. Каменова, ХГ, 229. От две-три години работя с крави, инак толкова време само с коне съм се разправял. Кр. Григоров, Н, 56. — Бях много, много заета — отговори тя, — приключвах учебната година, разправях се с книжа, с преписки. К. Калчев, ЖП, 161. Невястата се разправяше с малкото дете, което беше се събудило и зафанало бе да плаче. Т. Влайков, Съч. ІІ, 125. Няма само с теб да се разправям!
6. Разг. Унищожавам, справям се с някого (противник, враг и под.). Атакуван от две страни, Костаки .. се видя принуден да се разправи с по-страшния неприятел. Ст. Чилингиров, ПЖ, 49. Янко усети, че дъхът му замира от вълнение. Това място бе най-удобното да се разправи веднъж завинаги с хищника. Ем. Станев, ПЕГ, 111. Ще падне тая нощ градът, / наблизо се сражават, / но тези ще ни отмъстят, / със нас ще се разправят. Т. Харманджиев, П, 32.
◊ На кого (кому) <ги> разправяш тия? Разг. Пренебр. Да не мислиш, че ти вярвам? — Ами парите? — Няма проблем. Те са тук. .. — Тук? — Да. — На кого ги разправяш тия? Дай да видим. Т. Игнатова, СС (превод) [еа]. Комисарят с една злобна усмивка ми каза: „Ти ли нямаш пари, кому ги разправяш тия? Ти получаваш пет турски лири на месец от комитаджиите“. Т. Николов, СММ [еа]. Разправяй го (ги <тия>) на ланшния сняг. Разг. Подигр. Не ти вярвам, не можеш да ме заблудиш; лъжеш. Разправяй на вехтата ми шапка; разправяй на шапката (калпака, гуглата, феса и др.) ми. Разг. Пренебр. Не е вярно това, което казваш; лъжеш. — Аз нямам нищо общо с брат си .. — А кой те поддържа сега? — Никой... Поддържам се сам. — Разправяй това на шапката ми! — подигравателно рече денкчията. Д. Димов, Т, 286. — Агрономът ни разправяше... — Да разправя на гуглата ми! — сопна се той неопределено. Г. Караславов, Избр. съч. І, 323. Разправяй на вехтата ми шапка, че ще завършиш речника до края на месеца — не си свършил още и половината работа.
РАЗПРА̀ВЯМ2, -яш, несв.; разпра̀вя, -иш, св., прех. Остар. Развалям, разтурвам нещо. Един прави, друг разправя. (Л. Андрейчин и др., БТР, 1976) разправям се, разправя се страд.
РАЗПРА̀ВЯМ СЕ несв.; разпра̀вя се св., непрех. Остар. Развалям се, разтурвам се.