РАЗПРИКА̀ЗВАМ, -аш, несв. и св.; (диал.) разприка̀жа, -еш, мин. св. разприка̀зах, св., прех. Предразполагам някого да приказва, да говори. — Какво е хубаво, какво е весело по вън .. С тези си две думи тя [Пенка] искаше да разприкаже Иванча, който вървеше и сѐ мълчеше. Ил. Блъсков, ПБ ІІ, 82. Дядо Иван Воденичаря също се опита да го разприкаже, но и на него Пинтата не отвърна дума. Г. Караславов, ОХ ІІ, 123. — Аз тук, нали ме виждаш, живея си като калугер, само чакам да дойде някой, че да ме разприкаже. Й. Йовков, Събр. съч. ІV, 1977 [еа]. Белите погачи и сладките гозби развеселиха гостенките и ги разприказваха. К. Петканов, ДЧ, 106. разприказвам се, разприкажа се страд. Не е лесно да се разприказва такъв темерут.

РАЗПРИКА̀ЗВАМ СЕ несв. и св.; (диал.) разприка̀жа се св., непрех. 1. Увличам се в приказки, ставам много приказлив, словоохотлив заради нещо, което предразполага към говорене. — Как те чакахме... — продума глухо и смутено стрина Пенковица. — Колко пъти те сънувах. .. — Аз се разприказвах, а ти трябва да си и морен, и гладен. Ст. Чилингиров, СБД, 75. Учителят дойде за някаква дребна работа, седна, разприказва се и не се сети вече да си върви. Х. Русев, ПС, 183. Явно искаше да си побъбри, а такъв като него разприказва ли се, може да те умори от приказки. // Само мн. и обикн. несв. Започвам да водя оживен разговор, увличам се в приказки с някого. Полека-лека, като си посръбнаха от лютивата ракия, те се разприказваха за цените на стоките, .., за скъпотията. Г. Караславов, ОХ ІІ, 448. Слънцето ги [дезертьорите] огря, те се надигнаха, разшаваха се и се разприказваха. Г. Караславов, ОХ ІІ, 287. // Стесн. С предл. с. Започвам да водя разговор с някого. Много усилия положи дядо Онуфри, за да се разприкаже с ингилизите. Дори едно яренце закла и им опече. Д, 2008, бр. 288 [еа]. С домашните [дядо Начо] се разприказваше за едно, за друго. — Е, Марио, Ано, плаче ли сега детето? Ив. Хаджийски, БДНН ІІ, 170.

2. Неодобр. Започвам да говоря, да казвам неща, които би трябвало да премълча, да запазя в тайна. — Другите аз ги знам всичките — ни един нема и дума да изтърве. ..Ами вие, да попаднете под дървото на тоя там насреща, сигурни ли сте, че нема да се разприказвате? Д. Талев, ПК, 578-579. Дали това Мангалче .., господ да го убие, не се е разприказвало нещо, като са взели да го питат, дали не е замесило и Ивана? Г. Караславов, Т, 177. Това работниците са опасен елемент. Напоследък чувам пак много са се разприказвали. М. Грубешлиева, ПИУ, 26. В продължение на пет години нито един от тях не изплю камъчето. Нито един не се напи в някой бар и не се разприказва. Нито един не се изпусна пред приказливата си жена. Мон., 2007, бр. 2859 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)