РАЗПРЪ̀СНАТО нареч. 1. В съчет. с р а з п о л о ж е н с ъ м, ж и в е я и под. — на различни (обикн. отдалечени) места, на разстояние. Плътните разновидности фосфорит представляват обикновено неправилни, бъбрековидни или овални тела с неравна повърхност, разположени разпръснато всред пластовете на другите утайки. Геол. ІХ кл, 45. Жители в Нова Британия .. освен англичаните, състоят от французи .. и индийци, които живеят разпръснато във всичка Нова Британия. Ив. Богоров, ВГД (превод), 295.

2. Без ред, хаотично, в различни посоки. От крайните къщи стреляха и с автомати, но някак разколебано и разпръснато. П. Вежинов, НС, 36. Боевете на героическата епоха нямат още характера на по-послешните сражения на гъсти маси; те ставали без ред, разпръснато. Н. Михайловски, РВИ (превод), 65-66. Женските [рогачи] с малките си обикновено ходят на стада сами, а мъжките се скитат разпръснато из горите. ИЗ 1874-1881, 110.


Източник: Речник на българския език (онлайн)