РАЗПРЪ̀СНУВАМ, -аш, несв. (остар.); разпръ̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разпръ̀снат, св., прех. Разпръсвам. Наемникът, .., като види вълка, че идва, оставя овцете и бяга. А вълкът ги разграбува и разпръснува овцете. Н. Рилски, НЗ (превод), 200. Атил гледаше с нерадно сърце продължението на тия опустошения и грабежи, които му разпръснуваха войските. Г. Кръстевич, ИБ, 36. Търговци .. предстояват, та се основава в Цариград през таз година периодическо списание под име „Български книжици“, с помисъл да разпръснуват зарите от просветението между българский народ. БКн, СбПер. п І, 65. Слънцето, като изтича от изток, разпръснува върху земята съживителните зари. ДЗ, 1868, бр. 47, 177. Новото начало, като ся само облегне на старото, разбива го и го разпръснува на парчета. БТ, СбПер. п І, 85. разпръснувам се, разпръсна се страд.
РАЗПРЪ̀СНУВАМ СЕ несв. (остар.); разпръ̀сна се св., непрех. Разпръсвам се. Влажните мъгли, които излизат из лесовете .., при най-слабото движение на въздуха разпръснуват се, разставят се, изяснуват се изново от една слънечна лъча. Б. Горанов, ЖГС (превод), 19.