РАЗПРЪ̀СНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от разпръснувам и от разпръснувам се; разпръсване. Управлението дава обвярванието на патриците и рабините им [на арменци и евреи] и на общите съвети, които разпореждат правдините заради съвестта, заради вероизповеданието и заради разпръснуването на дановете. ЦВ, 1849, бр. 54, 19.