РАЗПРЯ̀ГАМ, -аш, несв.; разпрѐгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разпрѐгнат, св., прех. 1. Освобождавам животно (кон, вол и др.), което е било впрегнато в ярем, за да тегли каруца, рало и др.; отпрягам, изпрягам. Противоп. впрягам1, запрягам. Старият Бесараб остави дръжката .. и мълчеливо тръгна към конете — да разпряга. Ръцете му трепереха: те не можеха да разкопчаят каишите. М. Кремен, СС, 123. Тъстът на Стефанов разпрягаше и се ядосваше, че конят не стои мирно. Х. Русев, ПЗ, 77. Той [Бойко] извади жеглите, разпрегна. П. Тодоров, И І, 110. Колата затънаха дотолкоз, щото воловете на селянина не можаха да изтеглят товара. Тогава угрижений селянин слазя от колата, разпряга добичетата си. У, 1871, бр. 1, 158-159. Ех, мой дядо, тежко време! / Ралото се едвам влачи / .. / Буря страшна ще да ревне / .. / Секи тича, в село бяга, / дядо не ще да разпряга. Хр. Ботев, Съч. 1929, 21. // Правя каруца, шейна и под. да остане без впрегнатото в нея животно, което освобождавам от ярема. Противоп. впрягам1, запрягам. Пътниците разпрягаха своите коли, а добитъка прибираха в обора. Г. Караславов, ОХ ІІ, 582. Сватбата си върви най-нормално, отвсякъде се стичат шейни със сватбари, прегракнали шафери подвикват и разпрягат шейните. ЖД, 1868, кн. 3, 14.
2. Диал. Разгъвам нещо сгънато; раздиплям (Н. Геров, РБЯ).
3. Диал. Разединявам нишките на спрегнат (пресукан от няколко нишки) конец; разсуквам. разпрягам се, разпрегна се страд. Заранта из улицата се носи равна глъчка. Денят е пазарен и долу на мегдана се разпрягат коли. К. Константинов, ПЗ, 87.