РАЗПСУ̀ВАМ, -аш, св., прех. Остар. Започна да псувам някого. Метне се на коня си, повлече петтестотин души дисциплинирани избиратели, .., разтласка, разпсува, сплаши противниците и вземе избора. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 127.
РАЗПСУ̀ВАМ СЕ св., непрех. Започна много да псувам, увлека се да псувам. Очакваха да тресне с юмрук по масата и да се разпсува, но кметът само се извърна настрана и плю. Г. Караславов, ОХ ІІ, 141. Анадолецът се разлюти, разпсува се и грозно се закани. Ц. Лачева, СА, 25-26. Разпсува се и дори посегна да удари Андрея. Й. Йовков, ПК, 145. Крещеше, .. разпсува се, та пусна пяна. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 183. Пролетес пък да вземе да натири стадото си накъм Чакъровите бобища на Мастунка, та ги направил дармадан! — Верицата им Чакърска — разпсувал се, като видял каква са я свършили козите му. Чудомир, Избр. пр, 23.