РАЗПУ̀КВАМ, -аш, несв.; разпу̀кам, -аш и (остар.) разпу̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разпу̀кнат, св., прех. 1. Правя или ставам причина нещо да се пукне, да получи дълбоки пукнатини и да се разцепи, счупи на части. Най-напред тя [пролетта] стопи снега в ниските места и на припеците, разпука леда на реките и те потекоха към Дунава буйни, мътни, пълноводни. Ем. Манов, ДСР, 480. Водата, попаднала в цепнатините на някои скали, при замръзване през зимата ги разпуква и отделните късове напролет падат. Физ. Х кл, 1951, 75-76. Гредите .., като паднали запалени в църквата, образували скоро едно разрушително огнище, което разпукало всичките стълбове. К. Величков, ПССъч. ІІІ, 139. Този .. барут е .. по-силен от обикновений барут и разпуква пушките, затова не се е приел в употребление. Т. Икономов, ЧПГ, 115. ● Обр. Вътре припадъчен джаз напряга, разтърсва, разпуква стените и, освободен на улицата, скача, търкаля се, рита. К. Константинов, ПЗ, 168. // Правя или ставам причина земя, почва и др. да се пропука, да получи пукнатини. Дойчин гледаше как палешникът разпуква земята надълбоко, разлива на две страни влажната пръст. К. Петканов, ЗлЗ, 147. Те влязоха в двора на разбойническия замък, чиито земи бяха разпукани от горе до долу. Из пукнатините изхвръкнаха гарвани и врани. Св. Минков, СЦ (превод), 55.
2. В съчет. със същ. п ъ п к а, ц в я т и др. За растение — разтварям пъпки, цветове при цъфтежа, разлистването си. Уж дъхаше на пролет, .., дивите череши в бахчите разпукваха пъпки и се усмихваха с белите си цветчета, когато небето посивя и във въздуха захвърчаха нежни пухкави снежинки. Б. Несторов, АР, 52. Спи [зрънцето] и чака само, чака свойто лято. / Идва нощ дълбока... Без да сетиш ти, / то пониква кротко, гледа над земята / и разпуква пъпки, почва да цъфти. М. Петканова, Ст, 102. Шипката на слога е разпукала / алени и едри цветове. Н. Ракитин, ППВ, 24. Покарала смокинята на двора / и дето вчера преспи се топяха, / разпукали латинки ситни пъпки. В. Раковски, ППС, 71. разпуквам се, разпукам се, разпукна се страд.
РАЗПУ̀КВАМ СЕ несв.; разпу̀кам се и (остар.) разпу̀кна се св., непрех. 1. Получавам дълбоки пукнатини, пукам се и се разцепвам на части. На едно място дясната скала се беше разпукала, та зееше дълбока дупка — пещера. А. Дончев, ВР, 122. Вълните заляха палубата, корабът се разпука и започна да потъва. Св. Минков, ПШ, 141. Тихо и предпазливо почукваше с теслата си по-младият от братята, да не се разпука тъничката, изгладена дъска. Д. Талев, ПК, 298. В по-студените страни този процес [на раздробяване] се придружава от замръзване на проникналата в пукнатините вода, при което и най-твърдите скали се разпукват. Физ. Х кл, 1965, 28. Во прах лежат стените и дивният чертог. / Един сал стълб напомня за прежната му слава / и той, разпукнат вече, да падне застрашава. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 38. Никола бърде изпущи / на този остър камик. / Яла се камик разпукна / на четиресе парчета. Цв. Минков, НБ [еа]. ● Обр. Светът на „Никотиана“ и Немския папиросен концерн се бе разпукал на отделни блокове и два от тях се бяха отърколили в пропастта. Д. Димов, Т, 620. // За земя, почва и др. — покривам се с дълбоки пукнатини, пропуквам се. През цялото лято не падна капка дъжд. Земята се разпука. К. Петканов, ЗлЗ, 250. Той се отдръпна и .. дари стаята с още една огромна яркожълта струя огън. Огнеупорната пластична мазилка се разпука и къщата започна да трепери от пламъка. В. Измирлиев, ЧПЕ (превод) [еа]. Та си събра [Свети Илия] мъгли и облаци, / заключи ги у Църното море, / та се мина три години време, / та не даде капка дъжд да капне; / редом се е земя разпукнала. Нар. пес., СбНУ ІІ, 27. Бетонната настилка на пътя се разпука след земетресението. // За плод (диня, нар и др.) — кората ми се пропуква, обикн. при разрязване поради това, че съм добре узрял или презрял. Динята беше добре узряла и щом я докоснах с ножа, се разпука.
2. За пъпка, семе — пуквам се и се разтварям при цъфтежа, разлистването на растението или при покълване; разпъпвам се. През зимата върху клоните [на черешата] се виждат листни и цветни пъпки. През пролетта те се разпукват и от тях се развиват листата и цветовете. Бтн VІ кл, 115. Твърдите заострени пъпки бяха още свити, ала след един месец те щяха да се разпукат и всички дървета наоколо, цялото село щеше да потъне в бели цветове. К. Калчев, ПИЖ, 39. Люлякът .. изведнъж се разбърза, пъпките му набъбнаха и се разпукаха. П. Бобев, ЗП, 11-12. Като се разпукне пъпката, дава цвят. Ц. Гинчев, УЗ, 44. Там [в купчината тор] го [семето за разсад] държат, доде покълне, тоест, доде се от топлина разпукне, и избие кълн. Г. С. Раковски, П І, 68.
3. Започвам да пукам, да издавам шум, подобен на пукот; запуквам. Дърветата в огъня се разпукаха. Δ Двигателят на мотора се разпука и изгасна.
4. Прен. За зора, пролет — появяват се първите ми признаци; пуквам се. Зората се тамам разпукваше. Деветашките и Тетевенски баири стояха пред огнената зора като големи морски вълни. Ив. Докторов, ЗД, 133.