РАЗПУ̀КНАТ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прич. мин. страд. от разпукна като прил. 1. Който е с дълбоки пукнатини; разпукан. Да са слазя из Алпите дали не било комахай по-трудно от каченето на тях: цели чети падали в разпукнатите ями и в пропастите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 306.
2. За пъпка, цвят и под. — който се е разтворил, който е разцъфнал или се е разлистил; разпукан. Коралови градини — нима това определение не напомня за лехи с цветя и разпукнати пъпки? В. Тончева, ДДЧМ (превод) [еа]. Той [Буда] е изваян от дърво в златисточервен цвят, седнал върху пиедестал, представляващ разпукнат лотосов цвят — символ на честността и красотата. Ал. Гетман, ВС, 42. Много пъти .. се взирах любопитно в извадените на показ предизвикателно разпукнати цветове, които с ароматни гласове настойчиво предлагаха венчелистчетата и тичинките си. А. Ангелов, СЗ [еа]. Русата му косичка белееше сред нивата като разпукнато глухарче, което вятърът ей сега щеше да раздуха. Кл. Цачев, ГЗ, 45-46.