РА̀ЗПУС м. 1. Само ед. Църк. Край на черковна служба. Камбаните на търновските църкви биха на разпус. Неделната служба бе свършила. Г. Дръндаров, ВЗ, 29. Най-напред забиха камбаните и на двете църкви почти в едно и също време, но не като за разпус, ами бързо, една през друга, тревожно. Д. Талев, ГЧ, 192. След черковния разпус мнозина се спряха да разгледат по-добре иконата. Й. Йовков, Ж 1945, 147. След разпус в някой свет християнски празник тия монахини се събираха в килиите на Миндова. А. Христофоров, А, 146.
2. Остар. Ваканция (в 1 знач.); разпуст, разпуск. — Закъде се надигаш? Вече няма училище, разпус е. Ст. Чилингиров, ХНН, 8. Ученикът си дойде в Етрополе, за да прекара разпуса. П. Мирчев, Е, 25. Преди да тръгнем от Раковица, ний посетихме училището, учителя го нямаше, беше разпус. МС, 1882, кн. 4, 14-15. — Ех! Зная аз с каква радост, с какво удоволствие ние отивахме тогава по селата през летните разпуси. Китка V, 1886, кн. 14, 66. // Остар. Свободно от трудови задължения време; отпуска, почивен ден. През разпуса мисля да отида в Букурещ да се разходя и да го [труда] напечатам. АНГ І, 34. Призователят, който носи просбата, е длъжен да подействува за забележванието ѝ в разстояние на двадесет и четири часа, откак са възложи, с изключение на званичните празници и на разпусите. ДЗОИ І (превод), 214.
3. Само ед. Диал. Название на Димитровден или на деня след него, когато работниците, наети за полска работа (ратаи, овчари и др.), се разпускат и им се плаща дължимото; разпуст. Имаше двама котленци — момчетия, дошли за голям кяр ратаи в чифлиците, ама по разпус — Димитровден де, им дадоха хака и ги пуснаха. В. Ченков, ЗХ, 134.
4. Остар. Развод. — Никаква парясница! Аз разпус не съм ѝ давал. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 321.