РА̀ЗПУСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Който се отнася до разпус (във 2 знач.); ваканционен. Ученикът прекара разпусното време в Етрополе неспокоен. П. Мирчев, Е, 32. След свършване Николаевската реална гимназия и прекарване дома на охолните разпусни месеци .. Алеко дохожда в Одеса и постъпва студент в Новоросийския университет. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (1), 122. Отколешен опит е доказал, че деца, които имат през разпусните дни як и здрав вид, стават пак бледни и слаби подир месец училищен живот. Лет., 1873, 91.