РА̀ЗПУСК м. Остар. Ваканция (в 1 знач.); разпус, разпуст. На следующата година .. българо-мохамеданското отделение на училището се премести в селото .. При всичкото ми желание, аз не можах да го посетя (сега беше разпуск). Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 48. Ден след ден, та до Коледния разпуск. О. Василев, ЖБ, 293.