РАЗПЪ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разпъвам и от разпъвам се. След хранене (дори и от минимално количество храна) човек усеща разпъване и болки в стомаха. Док., 2006, бр. 50 [еа]. До нас достигна мълвата за чудотворец, наричан Христос, син Божий, Спасител на човеците от греховете им. За това, че проповядвал светото Евангелие, бил наказан чрез разпъване на кръст, но само три дни след това възкръснал. Д. Кирков, ФС [еа]. За да затвърди своето владичество, Рим засилва наказателните мерки, като в броя на последните включва и разпъването на кръст. П. Делирадев, БГХ, 15. Разпъване на палатка.