РАЗПЪ̀НВАМ, -аш, несв. (остар.); разпъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разпъ̀нат, св., прех. Разпъвам; разпвам. Той [човекът] разпънва шатрата си по пясъкът или сгражда своите палати край езерата. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 14. Кръвта като иска сега да се върне пак в ушите, разпънва клапите [на сърцето]. М. Бракалов, ФА, 22. Посред ден извождат Исуса на наказателното място — на Голгота и разпънват Го на кръст измежду два разбойника. З. Петров и др., ЧБ (превод), 202. разпънвам се, разпъна се страд.
РАЗПЪ̀НВАМ СЕ несв. (остар.); разпъ̀на се св., непрех. Разпъвам се. Те [клапите] позволяват на кръвта да минува от камерите в артериите, но кога иска да се върне от тях обратно в камерите, разпънват се и забраняват връщането. М. Бракалов, ФА, 22.