РАЗПЪ̀ПИЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от разпъпя като прил. За дърво, цвят, цвете и др. — който е с леко разтворени пъпки в началото на своя цъфтеж или разлистване. Вятърът се блъскаше в разпъпилите букаци. Л. Петков, ПЛ, 27. На розовата длан [на княгинята], като върху нежен разпъпил цветец, лежеше една продълговата обица от блед бисер. Ст. Загорчинов, ЛСС, 95. Скиталецът често бива изкушаван да свърне встрани от пътя и да поостане край някоя особено красива ябълка с разпъпили цветове. А. Бакрачева, Избр. пр (превод) [еа]. Жената, чието тяло и шия обгръщаха [перлите], съвсем не бе внушителна. Благодушна физиономия, устни като разпъпила роза. П. Томова, СП (превод) [еа].