РАЗПЪ̀ТИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Само ед. Неморален, развратен начин на живот; безпътство, разпътство, разврат. „Пушкин — разказва графът — се е отдал на разпътие от всякакъв род, прекарвайки дни и нощи в непрекъснати поредици от вакханалии и оргии“. Д. Михайлов, СПР [еа].
2. Остар. Кръстопът; разпът, разпътица. Нека се повдигат мраморни стълбове на ония, които са умрели за отечество — аз вярвам, че и моят гроб няма да остане заборавен, макар би бил той изкопан и на разпътието. Кр. Пишурка, ИТ, 65-66.
3. Остар. Вестибюл (във 2 знач.); преддверие. Тримата приятели станаха и отидоха подир яверина [помощник, адютант], който през едно широко разпътие заведе ги в една стая много богато постлана. П. Р. Славейков, ЦП ІІ (превод), 162.