РАЗПЪ̀ТИЦА ж. Остар. Книж. Кръстопът; разпът, разпътие. Един час далеч от града С. на една разпътица между два пътя, .., от памтивека се намира едно таквоз ханче, което самичко може да ни каже кога е правено и кои са седели в него. Хр. Максимов, СбЗР, 15. Ей на разпътица отново се там / вести, застана миг — и бързо взе посока / надясно. П. П. Славейков, КП ч. ІІІ, 10.