РАЗПЪХТЯ̀Н, -а, -о, мн. разпъхтѐни, прил. Който силно пъхти, обикн. поради умора, вълнение и др. Призори еднаж той [Христо] завари до църквата куп селени — изпотени, разпъхтени. Те камбана дигаха. А. Страшимиров, А, 221. По-нататък, в същата улица, излезе насреща ни пазарджикският депутатин Соколов, който не беше си отишел още, разпъхтян и потънал в пот. З. Стоянов, Съч. І [еа]. — Казах му толкоз пъти — говореше дядо Давид, като се върна разпъхтян и уморен, — думах му: не се увирай тука, върви на друго място, кър широк. Не! Й. Йовков, Събр. съч. ІІ, 1976 [еа]. Стражарите изгледаха презрително Василица, която стоеше още гологлава, разпъхтяна, готова да защищава мъжа си. Ив. Вазов, Събр. съч. VІІІ, 1976 [еа]. После се обърна към Огнянова, който беше цял изчервенял и разпъхтян. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 98.