РАЗРАБО̀ТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разработя като прил. 1. За земя — който е бил подложен на обработване, разработване; обработен. В котловините .., гората отстъпва място на разработени земи и тучни пасбища. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 113. Имаше нещо величествено в тая гледка — разработените плодни хълмове, реката и просторната зелена равнина. П. Спасов, ХлХ, 66. И като гледаше разработената и наредена нива .. нещо мило му галеше сърцето и го тикаше към работа. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 261.
2. За път, пътека — който се използва и е отъпкан, който не е запустял, изоставен. Трябва да се върви в югоизточна посока по широкия и разработен път. М. Гловня и др., Р, 130. Не без труд и мъки се смъкнахме ние от планината в полето. Колкото разработени, макар и хайдушки пътеки, водеха към Еледжик, бяха запушени и задръстени от въстаниците. З. Стоянов, ЗБВ ІІ, 118.
3. За магазин, стопанска дейност, някаква услуга и под. — който е организиран добре и има ефективна дейност с много клиенти и добра печалба, оборот. Разработен бизнес. Разработен лекарски кабинет. Разработена търговска марка. Разработена мрежа за услуги. Разработен контрабанден канал.
4. За духовно качество, способност, културна придобивка — който е създаден и усъвършенстван, обработен с целенасочени усилия. — Ти ще имаш нужда от разработен разум и решителна добродетел. Напр., 1875, кн. 4, 12. Разработен оперен глас. Богат и разработен език. Научно разработен правопис.