РА̀ЗРИВ м. 1. Пълно прекъсване на връзки, отношения в някакво единство, общност, съюз и др., предизвикано от възникнали противоречия, противопоставяне, конфликт между техните членове; раздяла, разцепление, скъсване. Наскоро директорът не му бе дал главната роля .. И оттам дойде разривът. Ст. Даскалов, ЕС, 169. Образуването на новия кабинет направи разрива на двете либерални течения окончателен. С. Радев, ССБ І, 444. Можеше ли Йоана да си позволи разрив с децата си? Можеше ли класният да позволи разрив с учениците си? К. Бакърджиева, ДД [еа]. — Имаше дипломатически разрив с Ирландия два дни преди да влезете в този затвор. — Но... това е смешно. Само англичаните имат дипломатически разриви с ирландците. Ю. Чернева, ОЮ (превод) [еа]. С всяка нова творба Х. Х. отново е възвръщал на живота всичко, което му е дал: изпитания и болки от загуби, разриви с любими същества. Н. Попова и др., ПИ (превод) [еа].
2. Книж. Пълна липса, отсъствие на съгласуваност, на съответствие между някакви явления, неща. У Плеханов подчертано се прокарва разривът между художествения и социологическия анализ. Г. Бакалов, Избр. пр, 392. Сам не бе убеден в правотата си и този разрив между желанието и разума го потискваше. Ем. Манов, ДСР, 68. Той умря убеден, че е непризнат — сам не признал нищо — в пълен разрив с времето. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 74. Цените на недвижимите имоти постигнаха рекорд. Фактите за този разрив между цени и доходи се намират пред очите ни. Кап., 2005, бр. 5 [еа]. В условията на глобализацията се очертава разрив между ценностите на крупния капитал и тези на дребните собственици и наемните работници. Подобен разрив в ценностите определя и развитието на Европа. Н. Ананиева, МСГ [еа]. Разрив между теория и практика.
3. Взрив, избухване на бомба, мина и под.; експлозия. Над мястото на разрива от химическа авиобомба се образува неголямо, понякога оцветено облаче, което лесно се разсейва от вятъра. Н. Иванов и др., ГО, 30. На всички направи впечатление с каква голяма точност измерва той отклонението на разривите. НА, 1959, бр. 3406, 2. Лейтенант Хлебцев скочи в окопа и показа със знак на Разумов: „Тук!“ Близкият разрив от мина ги засипа със снежен прах и буци от замръзнала пръст. Рад., 1953, кн. 6 [еа].
4. Геол. Разместване на земни пластове вследствие движения на земната кора; разлом. Техник-геологът .. извършва теренно описание и наблюдение на геоложки структури, разпознава пукнатини, гънки, разриви. ДВ, 2010, бр. 21 [еа].
◊ Разрив на сърцето; сърдечен разрив и (съкр.) разрив. Разг. Настъпване на смърт поради кардиологично заболяване; инфаркт. Вазов .. умира от разрив на сърцето. Христом. VІІ кл, 59. Стояновата майка бе умряла от разрив на сърцето. К. Петканов, П, 70. Краката му трепереха и сърцето му биеше така силно и често, че той се уплаши да не получи разрив. Д. Ангелов, ЖС, 269.
— От рус. разрыв.