РАЗРО̀НВАМ, -аш, несв.; разро̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разрушавам, раздробявам с ронене нещо на малки частици. Той по цели часове скиташе из лехите и ту разронваше пръстта, ту скубеше бурени. Д. Немиров, Д № 9, 22. Водата може да размива скалите, да ги разронва, като отделя песъчинките на песъчливите скали. Г. Томалевски, АН, 150. ● Обр. По склона отсреща чуруликаше кос песнопоец, разронваше сладкозвучния наниз на своята бодра пролетна песен. Т. Харманджиев, КВ, 330-331. разронвам се, разроня се страд. Средата на половин типов хляб се разронва в чиния, поръсва се с чаша отвара от орехови листа. Н. Антонов, ПДЖ [еа].
РАЗРО̀НВАМ СЕ несв.; разро̀ня се св., непрех. Раздробявам се на малки частици; разтрошавам се. Наведе се, грабна една буца и я хвърли. Тя се разрони и рукна във въздуха. А. Каралийчев, ЛС, 45. Наведе се, загреба малко земя в шепата си и я загледа как се разронва през пръстите му. Л. Найденов, АЛ (превод) [еа]. Доминик метна копието в ъгъла на оръжейницата с такава сила, че камъните на стената се разрониха. Д. Радинска, НМ (превод) [еа]. ● Обр. От високия чардак на Алтън Стойо се понесе песен. Като поточе, разпенено по светлите камъчета, се разронва песента. З. Сребров, МСП, 39. Шейните полетяха буйно и волно .. Над сребърното безлюдие на полето се разрони веселият смях на звънците. Гео Милев, ЖП [еа].