РАЗРО̀ХКВАМ, -аш, несв.; разро̀хкам, -аш, св., прех. Правя нещо да стане рохкаво. Чрез прокарването на ходове в земята те [мравките] разрохкват почвата и спомагат тя да се проветрява и окислява. ВН, 1960, бр. 2678, 4. Чистеше [майката] грижливо нежните латинки, разрохкваше пръстта около шибоите и невена. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 202. На пролет култиваторът леко разрохка нивата и земята кипна. РД, 1950, бр. 98, 2. разрохквам се, разрохкам се страд. Ако се образува кора, която възпира навлизането на въздуха в почвата, тя трябва колкото се може по-скоро да се разруши и разрохка. Гр, 1906, бр. 5, 71. С гвоздейката се разрохкват по-сбити почви. ОФ, 1950, бр. 1720, 3.