РАЗРО̀ШЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разроша като прил. 1. За коса, брада, козина, перушина или под. — който е рошав, чорлав. Нонка беше боса, гологлава и с разрошена коса. И. Петров, НЛ, 239. От горното прозорче се показа русата разрошена глава на Мелахрини. Д. Калфов, Избр. разк., 26. Пасяхме кобилата на поляната, .. гладехме разрошената ѝ козина с едно ръждиво желязно чесало. К. Калчев, ПИЖ, 35. Той [соколът] беше все тъй омърлушен, с разрошена перушина. Й. Йовков, СЛ, 35. Разрошена брада. Разрошени мустаци. ● Обр. По изпръхналите скатове на Витоша лениво пълзяха сиви, разрошени мъгли. А. Гуляшки, Л, 514.
2. За човек — който е с несресана, рошава, чорлава коса. Беше се изоставила напълно и често я виждахме разрошена и мръсна.