РАЗРУМЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разруменя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някого или нещо да стане румен; зачервявам. Сърцето ѝ [на княгинята] заби изведнъж бързо, нахлулата кръв разрумени лицето. Ст. Загорчинов, ЛСС, 20. разруменявам се, разруменя се страд.
РАЗРУМЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; разруменя̀ се св., непрех. Ставам румен; зачервявам се. Тичаха дълго и се бяха изпотили и разруменили.