РАЗРУ̀ТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разрутя като прил. Остар. Разрушен, срутен, съборен. В съседство има каменна ограда, .., а над нея .. съвсем разрутен долмен. СбНУ ХVІІІ, 685.
