РАЗРУШЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на разрушим. Противоп. неразрушимост. Както изтъква И. П. Павлов, „нервната клетка като стражеви пункт на организма притежава изключителна реактивност, а следователно и стремителна функционална разрушимост“. Ст. Мутафов и др., ПХ [еа].