РАЗРЪ̀ФАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разръфам като прил. 1. За дреха или част от дреха и под. — който е разкъсан, окъсан на няколко или множество места, като стърчат отделни части по краищата или по ръбовете поради продължително носене, употреба; опърпан. Тя [стрина Тодорка] донесе един разръфан пуловер и побутна Евлоги по рамото. — Облечи го, сине, а̀ко е скъсан! А. Гуляшки, Л, 109. Близките до установеното от години място за биене на барабана обкръжаваха бай Атанас преди той да е успял да извади от разръфания си джоб измачканата хартия. Д. Казасов, ВП, 46. Изпод разръфаната мукавена козирка шареха малки оловносиви очи. Цв. Ангелов, ЧД, 20. Трима се виждаха пред тях да бягат / Димо Горянин, разръфаний сюртук развял Хъшлак / и Брадски. П. П. Славейков, КП ч. ІІІ, 265.
2. За път, под, някакъв предмет и др. — който е с разрушена повърхност, с дупки, неравности по нея; разкъртен, разровен. Денят беше горещ. Пътят — разръфан и прашен. Д. Казасов, ВП, 57. Дичо гледа една траверса, току-що извадена настрана, разръфана от железните клинове на кирките. Г. Мишев, ЕП, 107. Едно кирпичено кюмбе се издигаше над разръфания глинен под. Д. Казасов, ВП, 22. Реката се плискаше върху една разръфана гума. Искаше да я избута, за да не ѝ пречи. М. Бръмбаров, М [еа].