РА̀ЗСАД м. Събир. Млади стръкчета от култивирани растения, отгледани чрез засяване на семена и поникнали нагъсто, които след това се засаждат на постоянно място. Дигнаха стъклените капаци на парниците и почнаха да скубят разсада на ранния зеленчук. А. Каралийчев, СР, 56. За посяване се избират едри семена; засяват се гъсто. От тях в топлиците и разсадниците се отглежда разсад. Бтн V и VІ кл (превод), 98. Внимателно се проветряват парниците, за да свикне разсадът на външната среда. Дем., 2001, бр. 78 [еа]. Вече са си заделили почва, която ще използват при приготвяне на разсадите за следващата година. Земя, 2008, бр. 237 [еа]. В края на месеца, когато няма опасност от слани, могат да се изнесат на открито някои от разсадите. Дем., 2001, бр. 78 [еа]. Тии [градинарите] като разорат добре земята, .., най-напред почват да си приготвят разсад от семе. Г. С. Раковски, П І, 68. Зеленчуков разсад. Тютюнев разсад. Памуков разсад.


Източник: Речник на българския език (онлайн)