РАЗСВЕТЛЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; разсветлѐя, -ѐеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. разсветля̀л, -а, -о, мн. разсветлѐли, св., непрех. 1. За небе — ставам светъл (при изгрева на слънцето) или ясен, без облаци, мъгла; разсветлявам се, развиделявам се, просветлявам1. Сега, преди зазоряване, небето разсветля и той съгледа нещо, което не бе видял по-рано. Видимата повърхност на кръглите стени беше насечена от дълбоки бразди. Е. Матева, ДИЕ (превод) [еа].
2. Само безл. разсветлява, разсветлее. Става светло; разсветлява се. Той като че беше забравил, че трябва да стигнат изхода и напрегнато се взря напред. — Ето там е, дето разсветлява — зарадва се той и протегна в тъмнината ръка. М. Яворски, ХСП, 359.
3. За пространство или предмет — ставам светъл или по-светъл от наличието на източник на светлина; разсветлявам се. Дядото на Венко хвърли стиска царевичак в камината и ашевото бързо разсветля. М. Яворски, ХСП, 247. Тя [пластинката] потъмнява, когато дойде в успоредно положение с кое и да е рамо на жичния кръст, и разсветлява, когато дойде в диагонално положение. Г. Георгиев, П, 45. Погледнеш ли към зъберите над прибоя, там се изписва чудна резеда, трепти някое време и разсветлява в лимоненожълт оттенък, докато я погълне пъплещата сянка на брега. ВН, 1958, бр. 2216, 4. Изгряло, изгряло / ромянцката свизда [звезда], / та е разсветляло / ромянцкото поле. Нар. пес., СбНУ ХХV, 46.
4. Прен. За лице, поглед на човек — придобивам излъчване на ведрост, на радостно изражение, на възхищение. разсветлява се, разсветлее се безл. от разсветлявам в 1 и 2 знач.; разсветлява. Постепенно всичко се изгубва и остава само па̀рата, която се провира през лъчите, задържа се и когато се отново разсветлява, виждаме, че това е па̀ра, издигаща се над котле. Н. Хайтов, ИОО, 8.
РАЗСВЕТЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; разсветлѐя се св., непрех. 1. За небе — ставам светъл (при изгрева на слънцето) или ясен, без облаци, мъгла; разсветлявам1, просветвам, просветлявам1, развиделявам се. Птичките .. започваха своя концерт в клоните на каваците — трепетно и зелено избухнали под неизразимо чистото, разсветляващо се небе. Д. Цончев, ПИ [еа].
2. За пространство или предмет — ставам светъл или по-светъл от наличието на светлина; разсветлявам. Нощта преваляше. Планината се разсветляваше под първите зари. Кр. Милованов, ГЗ (превод) [еа]. Печката силно пращеше. Тя бе взела да се разсветлява. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 23. Суспензията се налива в реактора и към нея при разбъркване се налива киселината .. Цинковото белило се разсветлява и силно набъбва. Н. Преславски и др., НПБ, 115. ● Обр. Едвам преди 26 години .. като излезе на свят знаменитото дело на г. К. Калайдовича .., закачило е в тая тъвнина [тъмнина] книжевна нещичко да ся .. разсветлява. Хр. Йоанович, Ц (превод), 14-15.
РАЗСВЕТЛЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; разсветля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо, обикн. небе, пространство и под., да стане светло; осветявам. Той взе един твърд камък и силно го удари в друг така, че се получиха червени искри .. Те пламтят и разсветляват тъмнината. Д. Илинова, ВСР (превод) [еа]. В януарска виелица апостолите, .. преминават замръзналия Дунав. И в тъмната нощ, разсветлявана само от снежинките, които прехвръкват, .. те стъпват на родния бряг. М. Яворски, ЕСВ, 127. Аз влязох в предната тясна, слабо разсветлена стаичка, сред която имаше дълга маса с нечиста покривка. Св. Миларов, СЦТ, 51.
2. Правя нещо да стане по-светло на цвят; изсветлявам, просветлявам. По склоновете още се забелязват втвърдените потоци от лава, но на места тъмният фон вече е разсветлен от почва, обраснала с треви, храсти и дървета. Н. Боев, Г, 25.
3. Прен. Правя нещо, обикн. поглед, очи, да излъчва ведрост, радост, възхищение и под. Лицето му се беше размекнало, очите, разсветлени от възхищение, не мигаха. Н. Хайтов, ШГ, 193.
4. Прен. Изяснявам нещо чрез привеждане на допълнителни факти, нови доказателства; осветлявам. Ние трябва да .. разсветлим събитията, които създадоха династията на Асеновците, защото тоя въпрос има за нас специален интерес. СбНУ IX, 248. разсветлявам се, разсветля се страд.