РАЗСВЕТЛЯ̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от разсветлявам1 и от разсветлявам се. Георги се сниши, като че дебнеше да не изплаши самотното разсветляване отпред. М. Яворски, ХСП, 359. Потъмняването и разсветляването на пластинката се обяснява по следния начин. Г. Георгиев, П, 45.

РАЗСВЕТЛЯ̀ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от разсветлявам2 и от разсветлявам се. По-мъчно се оказало разсветляването на селото с електричество. Н. Хайтов, ШГ, 53. Цинково-хромовата жълта [боя] се употребява в комбинация с .. хромова зелена за разсветляване и нюансиране. Н. Преславски и др., НПБ, 117-118.


Източник: Речник на българския език (онлайн)