РАЗСВЍРВАНЕ ср. Отгл. същ. от разсвирвам и от разсвирвам се. След предварително разсвирване и настройка музикантите подхванаха [мелодията] „Старият Дан Тъкър“. Н. Баева, ОВ II (превод) [еа]. Разсвирването, изкачването по гамите вече те прави нервен. Й. Ефтимов, ОН [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)