РАЗСЀД м. Геол. Голяма пукнатина, разкъсване в земната кора, като резултат от вертикални тектонични движения на съседни скални плочи и пластове; разлом. Образувана е [Източна Стара планина] от много гънки, разседи и възсядания на пластовете. Й. Радичков и др., ГСП, 9. Тектонските процеси са създали прости гънки, на много места силно разкъсани. Из разседите някъде изтекли вулкански лави. Ст. Петров, П, 32-33. Често една част от пластовете хлътва внезапно. Връзката между останалите на мястото си и движещите се пластове се скъсва и се образува разсед. М. Несторова, ДЗК, 53. Термалните извори излизат на земната повърхност по дълбоки разседи, които се срещат в областите, където в миналото е имало вулканска дейност. Геол. ІХ кл, 94.