РАЗСЀДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Геол. Който се отнася до разсед; разломен. Вследствие младите издигания на рилския масив по разседните линии на границата между планината и оградните котловини се появили голям брой горещи минерални извори. М. Гловня и др., Р, 20. Напоследък въз основа на проучвания някои наши геолози изказаха предположението, че долината има разседен произход. В. Бешовски и др., ЕП, 15-16. Разместените части от пластовете, които се допират до разседната пукнатина, се наричат разседни крила. Гр. Николаев и др., ОГ, 122.


Източник: Речник на българския език (онлайн)