РАЗСЕДЛА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разседлавам и от разседлавам се. В конюшните цареше оживление. Навсякъде се щураха коняри, заети с разпрягането и разседлаването на конете. А. Христов, Д (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)