РАЗСЀДЛИЦА ж. Диал. Обикн. в съчет.: на разседлица. Без седло. По едно време из пътя надолу се чу пак конски тропот .. — яхнал на разседлица алест кон, се показа човек. П. Тодоров, И ІІ, 32. — Къде, къде отивате вие? — спря ги вуйчото на Пеко, яхнал един кон на разседлица, преметнал пушка през рамо. П. Велков, СДН, 157. Оставям седлото .., мятам кожухчето от гърба си на гърба на коня и така на разседлица качам се да вървим. П. Р. Славейков, БП І, 8.
— Друга форма: р а з с ѐ д н и ц а.