РАЗСЕЙВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Физ. Опт. Който има способността или е предназначен да разсейва светлинни лъчи. Цилиндричните лещи според своите оптични свойства се подразделят на две основни групи: събирателни и разсейвателни. Й. Венов и др., К, 99. Вдлъбнатите лещи .. превръщат успоредните лъчи в разпръскващи се, затова се наричат разсейвателни. Физ. Х кл, 1951, 140.
◊ Разсейвателно огледало. Физ. Опт. Огледало с изпъкнала навън повърхност, което разсейва светлинните лъчи и има приложение в оптическата техника. Изпъкналите огледала разсейват лъчите, затова се наричат разсейвателни огледала. Физ. ХІ кл, 83.