РАЗСЕКРЕТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разсекретя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо (служебен документ, информация и под.), до което са имали достъп ограничен кръг лица, да престане да бъде секретно, да стане обществено достъпно. Противоп. засекретявам. Право да разсекретява документи има административният ръководител на прокуратура в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация. ДВ, 2008, бр. 6, 18. Институтът за национална памет, в който се съхраняват всички архиви на комунистическите тайни служби, трябваше да започне да разсекретява досиетата през септември. Д, 2007, бр. 217 [еа]. Документи на Инквизицията разсекретява Ватиканът и учените ще получат достъп до тях. С, 2004, бр. 4259 [еа]. разсекретявам се, разсекретя се страд. Участниците смятат, че ще бъде много полезно за осветляване на близката история, ако архивите на тайните служби се разсекретяват по-бързо. Кеш, 2003, бр. 38 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)