РАЗСЕКРЕТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разсекретявам и от разсекретявам се. В работните групи, където ще се занимават с разсекретяването на служебния архив, ще бъдат включени архивисти и историци. Дем., 2001, бр. 166 [еа]. Възлагат се много надежди на новосформираната комисия за разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност. Нов., 2007, бр. 30 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)