РАЗСЀЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разселвам и от разселвам се. За първоначалния ареал на разселването на славянските племена е написана планина от научна литература. Е, 1981, бр. 24, 3. Търново изгубило значението си на средище. В тези времена на преселвания, разселвания, бунтове и потушавания много от старобългарските градове били ограбени и опустошени. Н. Станев, БИ [еа]. В специалния развъдник отглеждат и развъждат елени за разселване и по други планински места. Зоол. VІІ кл, 140-141. Най-подходящата възраст за разселване на полудиви патици е между 30 и 35-тия ден. ЛР, 2002, кн. З [еа].