РАЗСИПЍКЪ̀ЩА м. Остар. и диал. Пренебр. Човек, който лекомислено пропилява, унищожава средства, материални ценности на семейството; разваликъща, изгорикъща, разтурикъща, разсипник, развейпрах. В пиянство стана на тогова синът блудний син, на оногова — хайдук, а пък на еди-кого си — разсипикъща. Хр. Данов, Лет., 1869, 115.