РАЗСЍПНИЦА ж. Неодобр. 1. Жена разсипник; прахосница. Жена ленива и разсипница, жена нечестива може да разори, да посрами и най-достойния мъж. Д. Талев, ПК 1980 [еа]. Месалина, жената на Клавдий, е един събирателен представителен тип на жена от онази епоха — развратна, сурова и разсипница. Г. Куфов, Д (превод) [еа]. „Марийо, мар разсипнице! / Разсипа, майка, къщата, / и на баща си хамбарю.“ Нар. пес., СбНУ ХХХV, 96.
2. В съчет. със същ. за болест, бедствие и под. Използва се за определяне на означаваното от съществителните като нещо, което убива, съсипва, унищожава; убийца, съсипница, унищожителка. Подбрали и мама .. и се емнали в една виелица .. Фъртуната я срязала и едвам се примъкнали под заслона — пипнала я треската разсипница. Три денонощия я давил огънят, а на третото духнал ѝ Господ свещицата и ни оставил сираци. Н. Хайтов, Избр. пр І [еа]. Мома седи накрай Дунав, / .. / Па си гледа черни очи / и си реши руса коса, / хем я реши, хем нарича: / — Очи мои, черни очи, / косо моя, черна косо, /кой ли ще да ви кердоса? / .. / кердоса ги черна земя, / черна земя разсипница. / Черни очи змия пие, / в руса коса гнездо вие! Нар. пес., Б. Цонев, РК [еа]. Повърна се сипаница, / сипаница разсипница, / та фанала герчек Стана. Нар. пес., СбВСтТ, 1011.