РАЗСЍЧАМ, -аш, несв.; разсека̀, разсечѐш, мин. св. разся̀кох, разсѐче, прич. мин. св. деят. разся̀къл, -кла, -кло, мн. разсѐкли, прич. мин. страд. разсѐчен, св., прех. 1. Като сека с удар на брадва, сабя, меч и под., деля нещо цяло или едро (дърво, труп на животно и др.) на две или повече части с цел подготвяне за ползване в бита или производството. Вдовицата на селянина стоеше на прага .. и гледаше как той поставя пъновете върху дръвника и ги разсича с брадвата. В. Пенева, ОЛ (превод) [еа]. Станка .. търчи по цял ден да му [на мъжа си] шета, а той не може едно дърво да ѝ разсече, един бакър вода да ѝ донесе. Г. Караславов, ОХ ІІ, 387. Други дерат [в кланицата] говедото. По-нататък го измиват. Сетне го разсичат надве. Сетне, .. след сума операции, излизат цели складове с консерви. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 54. Кара Ибраим я [убитата дива коза] свличаше на по-достъпно място, разсичаше я на парчета, слагаше месото и кожата в чувала и по мръкнало го отнасяше в къщи. Ем. Станев, К, 6. Опекоха я [костенурката] на партизански огън, разсякоха я. Стори им се, че никога не са яли по-вкусно печено. Ем. Манов, ДСР, 441. ● Обр. Родена съм след Девети септември и не мога да разсека живота си на две части (което е първият задължителен елемент на всяка автобиография). Ст. Христозова, ДТСВ, 104. // Със сечене деля нещо на части, с цел да го унищожа, разруша. Олтарът, една мозаична работа от драгоценни метали .., беше разбит. Кръстоносците разсякоха тия произведения на изкуството със секири. А. Каралийчев, С, 45. Хлодвиг пожелал да вземе за себе си една рядко красива скъпоценна чаша. Един войн разсякъл чашата с меча си и казал: „Ти ще получиш само това, което ти се пада по жребия.“ Ист. VІ кл, 9. С кървави ръце и ятагани .. влезле в черковата и почнале да трошат, разсичат и обират сяко нещо, което е служало за светиня на богобоязливите наши българе. НБ, 1876, бр. 49, 192.
2. Като сека с удар на брадва, сабя и под., убивам някого или нещо, като го деля на части или му нанасям дълбоки рани; съсичам, посичам. Великият боил измъкна тежкия си меч от ножницата. Замахна с две ръце и със страшна сила разсече верния си ловен другар. А. Каралийчев, В, 109. Банът .. чак сега разбра коварната измама. Той вдигна меч да разсече предателя. Д. Линков, ЗБ, 57. Разбойниците развързаха това окаяно момче и .. в същата минута го разсякоха на две части. В. Друмев, НФ, 18. Един татарин дига немилостиво от кръв напоен остър ятаган и разсича злочестата [майка] на две половини. Ил. Блъсков, ИС, 24. Земи брадва, разсечи ма, / направи ма ситни трески. Нар. пес., СбНУ XLVI, 172.
3. Нарушавам чрез сечене целостта на нещо, като правя в него разрез, прорез, отвор и под. Удари теслата в дървото, но тя отскочи и разсече престилката. К. Петканов, БД, 46. Сабите са извити .. Закривяването на острието се налага от необходимостта сабите да могат да разсичат и по-тежки защитни облекла. Н. Овчаров, ПВМ [еа]. Атина дала на Персей блестящ щит .., а Хермес му дал меч, който разсичал и най-твърдата стомана. А. Бонов, МЛС [еа]. — Как мислиш да угасиш огъня? — Ако ми позволите да разсека бронята на купола... А. Каралийчев, ТР, 54-55. — Вълкано, земи му ножа и разсечи въжата — поръча Славчо на жена си. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 64. — А ние имаме стрели. Имаме саби, които разсичат, и шпаги, които пробождат. — А ние нашите боздугани, които смазват най-твърдия череп. Б. Христов, ЧК (превод) [еа]. Копка наричат дупката на леда, която разсичат и отварят с брадва, и оттам черпят вода. Ил. Блъсков, ПБ ІІІ, 50. // Нарушавам чрез сечене целостта на някакво препятствие, преграда, за да премина през него. По бреговата линия имаше само гъсти жилави фиданки, трънливи храсти и тежки лиани, които трябваше да разсичаме със своите мачете. В. Градинаров, С (превод) [еа]. — Кой го [чифлика] запали? — Не знам, ефендим .. Пламна посред нощ .. Хеле воденичарите и мливарите да преварят, да разсекат плета на хармана и да го [Хюсеин ага] извлекат. Ц. Гинчев, ГК, 295. — Разбивай, синко, разсичай / долно и горно прагове [на горящата къща], / дано си някак излезеш. Нар. пес., СбВСт, 440.
4. Прен. Разкъсвам, разделям някаква редица, група хора, тълпа, отбранителна линия, за да премина през нея. Караибрахим .. щом стигна до сплетените ръце на играчите, спря се, разсече ги с един удар на дланта си и с един скок беше вече до гайдарите. А. Дончев, ВР, 186. Велко и Васил пристигнаха на хорището, разсякоха хорото и отминаха. К. Петканов, П, 62. В тая минута един майор с широко лице разсече с коня си тълпата и приближи до Чичагова. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 194. Богдан .. разсече хорото и го поведе, развя свилена кърпа. К. Петканов, Х, 87.
5. Прен. За път, река, линия и др. — минавам, простирам се през някакво пространство, терен, място от единия до другия му край, като го разделям на две части; пресичам1, прекосявам. Широка снежна пътека разсичаше поляната. Т. Монов, СЧ, 21. И градът почна да се променя. Нови улици го разсякоха надлъж. Н. Тихолов, ДКД, 126. Буен поток разсича равнината, но в това време е замръзнал и покрит с лед. Л. Найденов, ПВ (превод) [еа]. Пътят между Доспат и Гоце Делчев разсича селото на две половини. Кап., 2003, бр. 13 [еа]. Границата разсича на две селото [Стрезимировци]. Не знам колко души са останали оттатък браздата. С, 2009, бр. 6092 [еа]. Този Вичо не е толкова млад .. Дълбоки бръчки разсичаха челото му, кожата на лицето му беше увяхнала. Й. Попов, СЛ, 141. Река Камчия със своите две долини (на Малка и на Луда Камчия) разсича Балкана не напречно, а надлъжно. Ст. Михайлов, БС, 151.
6. Прен. За предмет, тяло — разделям въздушна или водна среда, като се движа бързо, стремително в нея; прорязвам. Музикантите бяха се настанили под акациите и нисичкият капелмайстор на военната музика .. разсече с едно рязко движение въздуха пред себе си. Музиката засвири валс. Й. Стоянов, ПД, 20. Грамадната машина [вертолет] се приближи и увисна неподвижно във въздуха. Осемте витла на основната перка разсичаха въздуха и въздушното течение образува в морето огромен кратер. В. Божилов, БС (превод) [еа]. Ята чайки и дъждосвирци, диви патици със свистене разсичаха въздуха със силните си крила. С. Флорин, К (превод) [еа]. Акулите .. дебнеха обикновено лодките отзад и гръбната им перка разсичаше вълните неочаквано и само тогава, когато видят плячката във водата пред себе си. Пл, 2001, кн. 7-8 [еа]. Корабът разсичаше вълните на Лоара. Безоблачното време и разкошният изгрев на слънцето разливаха над реката безметежност и покой. Вл. Гергов, ВБ ІІІ (превод) [еа].
7. Прен. За светлина, светлинен лъч, светкавица и под. — явявам се в някакво пространство, като го разделям, преминавам през него; прорязвам, пресичам. Вратата се отваря и един лъч разсича тъмнината, за да освети сребърния поднос. Н. Хайтов, ИОО, 18. Щом влезе в коридора, той забеляза, че вратата на командира е леко открехната и тънка ивица светлина разсичаше влажния мрак на замъка. П. Вежинов, ЗЧР, 142. Слънцето бе изгряло вън, три широки лъча разсичаха здрача в църквата. Д. Талев, ПК, 51. Дъждът придойде като бяла стена .. Притъмня .. А мълниите не спираха да разсичат небосклона. П. Бобев, ЖЗ [еа]. Всичко наоколо потъмня. Водата стана черна. Светкавица разсече мрака и океанът блесна за миг, но гръм не се чу. М. Марчевски, ОТ, 36. Небето беше разсечено от прожектори. М. Грубешлиева, ПИУ, 290
8. Прен. За звук, глас и под. — прозвучавам рязко, силно някъде и обикн. нарушавам тишина; раздирам. Полунощ... Мария стои свита до прозореца, .. Долетява звън от оръжие. Викове, високи, безпокойни, разсичат нощта. Ф. Попова-Мутафова, ДК [еа]. Нощ е още, но звездите бавно започват да изсветляват .. Пеят петлите, гласовете им разсичат тишината. А. Стойнев, ЕНБ [еа]. Брадвата бе пресякла лицето му [на Никифора], счупила бе костта на челото .. И дивият вик на окървавения разсече царската спалня и заглъхна в тежките завеси на преддверието. Н. Райнов, ВДБ, 151. Неочаквано се чу пронизителен вик, който разсече тишината и накара самотния гълъб на покрива да излети подплашен. Б. Семкова-Вулова, СГП (превод) [еа]. разсичам се, разсека се І. Страд. от разсичам. Задната част на трупа се разсича на два бута. Най-напред се разсичат костите на таза. М. Гаврилова и др., ТПХ І и ІІ, 78. Джоланът се разсича на три-четири парчета, залива се с 6-7 чаени чаши студена вода и се слага на огъня. Л. Петров и др., БНК [еа]. ІІ. Взаим. от разсичам във 2 знач. — Стига толко, помирете ся. Утре разсичайте ся колкото щете. Ще ся биете тогива като дворяни, със саби. К. Величков и др., ЛБ (превод), 92.
◊ Разсичам / разсека гордиевия възел; разсичам / разсека възела. Книж. Разрешавам трудна, крайно заплетена задача, намирам изход от много сложно положение, като прибягвам до драстични средства. Синьото правителство отвори досиетата, но го направи късно и частично. Тройната коалиция .. ще разсече гордиевия възел на прехода. Мон., 2006, бр. 2592 [еа]. На сутринта се събуди с чувството, че в сънищата му се бе мярнало едно решение, неочаквано просто и логично, и това решение бе разсякло възела на всичките му съмнения. Ем. Манов, БГ, 208.