РАЗСЍЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разсичам и от разсичам се. Западноевропейските мечове са по-големи и .. са предназначени за разсичане на металните рицарски брони. Н. Овчаров, ПВМ [еа]. Мрачният елф се дръпна наляво, а после внезапно се оказа засипан от замайваща серия от промушвания, разсичания и бързи кратки мушкания. Ил. Илиев, ОКВ (превод) [еа].